Изток
Квартал Изток предлага чудесен баланс между близост до центъра и спокойствие. В него има много растителност, тихи улички, площадки и места за отдих. През квартала преминават два главни булеварда – Драган Цанков и Цариградско шосе, които осигуряват бърза комуникация с центъра и други квартали на града. На североизток граничи с Гео Милев, на югоизток с Мусагеница на югозапад с Дианабад и Изгрев. На северозапад се намира източният край на Борисовата градина. В квартала преобладават малки тухлени кооперации и еднофамилни къщи и има много тревни площи и просторни междублокови площадки. Сградите са в добро състояние, в т.ч. и старите строежи. По-големите сгради са високи ЕПК, които също са в идеално състояние, а в източния край има и няколко стари панелни блока. Един от най-китните софийски квартали – пълен със зеленина, дворчета, дървета. Ниски и уютни сгради, тишина и спокойствие правят квартала е един от най-предпочитаните места за живеене поради комуникативното си разположение и отличната жизнена среда, за което говори и разполагането на седем посолства тук. Показателен е фактът, че търсенето на жилища тук далеч надвишава предлагането. Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Жителите могат да ползват 8 автобусни и 4 тролейбусни линии, а метростанция Жолио Кюри е в югозападния край на квартала.
Илинден
Илинден граничи със Света Троица на север, със Зона Б-18 на изток, с Разсадника-Коньовица на юг и със Западен парк на запад. В квартала е застъпено както монолитното, така и панелното строителство – част от блоковете в комплекса са строени още в средата на 40-те години на миналия век и представляват 2-4 етажни тухлени блокчета. На същата възраст са и еднотипните къщички, строени по протежение ул. Найчо Цанов. Вътрешността на квартала е разположена далеч от големите транспортни артерии, няма екологични проблеми, тихо е и въздухът не е замърсен. Голямо предимство на квартала е възможността да се използва столичното метро с двете му метростанции Вардар и Константин Величков, разположени в двата му края. За предвижване от и към квартала могат да се използват пет трамвайни и четири автобусни линии.
Илиянци
Най-северният квартал на София Илиянци съществува от 1576, но 400 години по-късно става един от кварталите на столицата. Името на квартала идва от манастира Свети Илия. На изток и север тече река Какач, а след нея се намира Северния парк. На север е Требич, на изток – Бенковски, а на юг – Свобода. Районът е застроен предимно с административни и производствени сгради, складови бази и халета. Тук се намира и един от големите търговски центрове – стоков базар Илиянци, както и производства на фирми като Астера, Софарма, Арома, Елпром, Хюндай Хеви Индъстрис, ММТ Инженеринг, Вайспрофил. Жилищната част е вляво от бул.Рожен и е застроена с едно и двуфамилни жилищни сгради, като според приетия градоустройствен план е предвидено застрояване с още 60 нискоетажни жилищни сгради. На територията на квартала е и стадион Локомотив. Кварталът се обслужва от две трамвайни и седем автобусни линии.
Княжево
Княжево се намира се на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите Цар Борис III, Никола Петков и квартал Горна баня, като при бул. Цар Борис III е разположен двустранно на булеварда до подножието на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя двете планини. Името на селището в миналото се е променяло неколкократно – през дадени периоди се е наричало Лешница или Елешница, по-късно го преименували на Клисура, а от втората половина на XVI век и до освобождението на България от турско робство селото се казвало Бали ефенди. Името Княжево получава през 1881 г. в чест на Александър Батенберг. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., а като квартал на София става на 26 април 1958 г Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. Цар Борис ІІІ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата. Княжево е известно с термалните минерални извори – пет на брой. Те се намират в центъра на квартала на десния бряг на Владайската река. Температурата на минералната вода при изворите е различна.
Красна поляна
Красна поляна е един от старите и озеленени квартали на София, намиращ се в близост до централната градска част – на 1,5 км. от идеалния център. Кварталът е възникнал в началото на ХХ в., а името Красна поляна е предложено през 1913 г. от Иван Вазов. Заселването му започва към 1909 – 1910 г., на полето, на запад от квартал Коньовица; на север граничи със Западен парк, на изток с Разсадника-Коньовица и ж.к. Сердика, Зона Б-5, а на запад е Факултета. Старата част на Красна поляна е застроена предимно с къщи, построени през 20-те и 30-те години, тухлени четириетажни блокови кооперации, построени по времето на Втората световна война и началото на 50-те години, и масивни жилищни сгради, построени през 70-те и 80-те години на миналия век. Транспортната комуникация на Красна поляна с всички части на София е една от добрите – през квартала минават 6 автобусни и 2 трамвайни линии, в близост се намират и метростанция. На територията на квартала са разположени бившите виетнамски общежития, населени сега с ромско население, което създава понякога проблеми на живущите наоколо.
Красно село
Красно село се намира се в югозападната част на София. Основна транспортна артерия, която разделя квартала в посока север-юг е бул. Цар Борис III, а друг основен булевард – Гоце Делчев разделя квартала в посока изток-запад. Територията на днешния квартал е парцелирана от общината през 1914 година, след което започва неговото заселване. По това време и преди началото на Втората световна война Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установяват в тогава сателитния квартал на София. За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството — след 1980 година. Новото строителство в района е съсредоточено около ул. Княгиня Клементина, ул. Хубча и ул. Царица Елеонора. Строят се предимно малки кооперации, които обновяват и модернизират района. Кварталът има много добре изградена инфраструктура и се обслужва транспортно от две трамвайни, две тролейбусни и 8 автобусни линии.
Крива река
Крива река е квартал между булевардите Ген. Е. И. Тотлебен, Пенчо Славейков, Витоша, България и Акад. Иван Евст. Гешов. Името му идва от преминаващата наблизо Крива река, както е по-известна Боянската река в долното си течение. По-голямата част от площта му е заета от Медицинска Академия и Военната болница, заради което по принцип е наричан така, а официалното му име е малко известно извън живущите в него. Иначе като цяло инфраструктурата е много добра, както и местоположението на квартала. Скоро ще се свърже с третата линия на метрото. Населен е с много медицински кадри, предвид лечебните заведения на неговата територия.
Кръстова вада
Кръстова вада е един от най-новите южни квартали на София. Северно от него се намират Хладилника и Южния парк, на запад Манастирски ливади, на изток Витоша, а на юг граничи с Околовръстното шосе. През Кръстова вада минава един от главните булеварди на столицата, бул. Черни връх, който свързва квартала с центъра на града. Кварталът се обслужва от няколко автобусни линии, а наблизо е последната спирка метростанция Витоша на втория лъч на метрото. Преобладаващите сгради са нови, има няколко новопостроени жилищни комплекси, в т.ч. затворени комплекси с контролиран достъп и комфортна жилищна среда. Основните проблеми в квартала се изразяват в почти пълната липса на канализация, лошото състояние на пътните настилки и недостатъчно търговски обекти.
Лагерът
Лагерът е квартал, обхващаш територия от 89,9 хектара, разположена между булевардите бул. Цар Борис III и бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов, както и ул. Житница на югозапад, и Северозападната промишлена зона. В югоизточна посока граничи с Хиподрума през бул. Цар Борис III, на югозапад – със Славия, а на северозапад с Красна поляна. Името си кварталът получава от съществувалия на неговата територия военен лагер. През 20-те години на 20-ти век се оформя като квартал и се заселват бежанци от Добруджа. Лагерът е характерен със старо, нискоетажно строителство и ЕПК строителство от 80 те години. През последните години има и ново строителство, което е съсредоточено около бул. Акад. Иван Гешов, ул. Мъглен, ул. Смолянска. Повечето по-стари тухлени кооперации са по средата на квартала, като апартаментите в тях са с много добро разпределение и по нищо не отстъпват на жилищата ново строителство. Те са и едни от най-предпочитаните имоти от клиенти, решили да си купят дом в тази част на столицата.
Левски
Квартал Левски е един от новите жилищни райони, който се намира в североизточната част на столицата. Граничи със Сухата река на запад и с булевард Ботевградско шосе на юг. Кварталът се състои от три части – Левски В, Левски Г и Левски – стара част, разделени от от бул. Владимир Вазов. В стара част кварталът е застроен със стари тухлени еднофамилни къщи, строени преди 1989 г., а в зоните В и Г — с панелни блокове, строени през втората половина на 80-те и началото на 90-те години. Левски е един от жилищните квартали на столицата с бързи транспортни връзки до централната градска част. Зелените площи в новите части на квартала са сравнително по-малко, защото застрояването му е правено върху полски земи, които не са били залесени.
Лозенец
Квартал Лозенец е разположен непосредствено на юг от центъра на града и има предимно жилищен характер, като на запад граничи с Южния парк, а на изток с Борисовата градина. Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена по-ниско на нивото на Перловската река, докато южната част е 60-70 метра по-високо, като между тях се намира склон с терасирани застроени терени и стръмни улици. До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извънградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София и заета от лазя и градини. В самия център на квартала, над бул. Свети Наум, е правителствената резиденция Лозенец. Значителна част от територията на района е заета от нискоетажни жилищни сгради сред дървесна и храстовидна растителност, като едно- и двуетажни къщи сред дворни пространства се редуват с три- до пететажни кооперации. Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора, което определя и цените на имотите тук. Обслужва се транспортно от три трамвайни и четири автобусни линии, а в северозападния си край и от метро.
Люлин
Люлин – един емблематичен за столицата квартал, 90% от който се състои от панелни блокове, а по брой на жители може да се приеме за най-големия квартал на София, равносилно на петия по големина град в България. ЕПК-блокове също има почти във всички части на квартала Жилищният комплекс е разделен на 10 микрорайона и изгубването в него е почти сигурно, ако нямаш карта или не следиш номерацията на блоковете, първата цифра на които носи номера на съответния микрорайон. И като всеки друг град, ако се сетиш, че трябва да купиш нещо – можеш да се отбиеш буквално навсякъде. Има люлинчани, които с гордост разказват, че от години не са излизали от квартала. То често няма и за какво – все пак в десетте микрорайона на Люлин има безброй кръчми, няколко пицарии, дискотека, всички видове хипермаркети и десетки сервизи. Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстният път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен квартал Обеля. На североизток от квартала, отвъд бул. Европа е Модерно предградие. На югоизток е Западен парк – един от големите градски паркове. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в момента в София: три метростанции от първия лъч на метрото, една трамвайна, две тролейбусни и 12 автобусни линии. Образователната система е разпределена на териториален принцип по микрорайони и включва 11 обединени детски заведения, 4 целодневни градини и 12 училища. Тук се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата, като мястото му се приема за неофициален център на жилищния квартал, наред с множество заведения за бързо хранене, кафенета, дискотека и супермаркет.
Малашевци
Ма̀лашевци е квартал в североизточната част на София, присъединен към града през 1961 година. Квартал Малашевци граничи на югоизток с Хаджи Димитър, а на север с Орландовци. В квартала преобладават фамилните къщи, има и няколко панелни блока. В Малашевци е и едно от най-големите гробища в София – гробищен парк Малашевци, както и големия пазар на антики и вещи втора употреба, наречен битак.
Малинова долина
Кварталът е разположен в южната част на София, далеч от градския шум и е в близост до Американски колеж. Намира се на запад от Младост-4, на юг граничи с Околовръстния път. През квартала минава бул. Св. Климент Охридски, като от двете му страни в близост до кв. Дървеница има много складове, малки производствени помещения и офис сгради. На 10 мин. от квартала се намира Бизнес парк София и различни околните офиси. Малинова долина е един от скъпите квартали на София – е застроен основно с еднофамилни къщи, тъй като е бил предвиден за вилна зона. В квартала обаче няма никакви училища, здравни заведения или детски градини. Удобен достъп до центъра на София е единствено бул. Драган Цанков.Очаква се Малинова долина да изживее малка строителна революция – има няколко обявени големи проекта и се предлагат над 100 парцела за жилищно строителство.
Манастирски ливади
Манастирски ливади е квартал в южната част на София, разположен близо до Витоша. Намира се от двете страни на бул. България, преди Околовръстното шосе. На запад граничи с бул. Братя Бъкстон, на север граничи с ул. Тодор Каблешков, на изток с кв. Кръстова вада, а на юг с Околовръстния път. Западната част на квартала е гъсто застроена, и продължава да се застроява с нови жилищни сгради. Кварталът е един от най-бързоразвиващите се райони на София. Манастирски ливади се намира в удобна близост до центъра на София и се обслужва от една от най-бързите пътни артерии на столицата – бул. България. Разположението на Манастирски ливади близо до Витоша и до престижните жилищни квартали Бояна, Драгалевци и Киноцентър от една страна, и близостта на квартала до центъра на София – 15 минути път с кола – от друга, го правят едно от предпочитаните места за живеене. Въпреки сравнително доброто си местоположение Манастирски ливади има славата на един лошо проектиран и недобре изпълнен квартал. Основният проблем е презастрояването и недостатъчната инфраструктура, липсата на развлекателни зони, паркове, училища, градини, неосветени улици, липсващи тротоари и т.н. Пътищата и инфраструктурата като цяло са далеч от средния за столицата стандарт. Не са малко сградите, които са обречени да стоят празни поне две-три години. И дори да попаднете на проект с модерна архитектура, качествено изпълнение и добре оформено пространство, в близките пет години ще сте обречени да минавате през разкопани, лоши улици, които на места приличат на черен коларски път. Кварталът няма подробен устройствен план, което позволи на десетки инвеститори да заобикалят закона и да правят каквото си поискат. Снеспиращото му разширяване с нови и нови кооперации в него живеят над 5 хил. души, с всичко на всичко две улици, през които да влизат и излизат с автомобилите си и два и половина пешеходни маршрута, водещи до спирките на градския транспорт, а местата за отдих и единствените налични детски площадки са тези в съседния квартал Гоце Делчев. Това е един от южните софийски квартали, разположен в близост до Витоша и имащ слава на скъп квартал. Името му веднага би ви накарало да си помислите, че в тази част на столицата има и ливади и манастири, на вместо цветя и дръвчета обаче, тук блоковете никнат като същински гъбки. Със създаването си Манастирски ливади моментално привлече новобогаташите с по-скромни доходи, които в бума на кредитната експанзия преди финансовата криза инвестираха масово в апартаменти в района. Впоследствие голяма част от тях изпиха по една студена вода, защото през следващите години квартал имаше, но улици – не.
Младост
Младост е разположен в югоизточната част на София на площ от около 1 700 хектара и заема около 10% от територията на града. Той е сред най-модерните и бързо развиващи се квартали в София. В него е и разположен най-големият бизнес комплекс в Източна Европа – Бизнес парк София. На запад районът граничи с Дървеница и Мусагеница, на юг – с местността Камбаните и с Околовръстния път. Югоизточната част на Младост отстои на около 2 – 3 километра от Горубляне, а на север граничи с бул.Цариградско шосе, Дружба и Полигона. До началото на 90-те години на миналия век жилищни сгради са строени като панелни, както и ЕПК. От началото на 90-те години новопостроените сгради са монолитно строителство, като техният брой постоянно се увеличава. Квартал Младост е разделен на 5 микрайона: Младост-1, Младост-1А, Младост-2, Младост-3 и Младост-4. Транспортното обслужване на Младост се осъществява от градския метрополитен, както и от автобусен и тролейбусен транспорт. В квартала има два пазара, множество магазини и големи търговски вериги, бензиностанции, училища, детски градини, болници и ДКЦ.
Модерно предградие
На юг кварталът граничи с 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон на ж.к. Люлин, като границата между двата квартала е бул. Сливница – една от най-големите пътни артерии, осигуряваща бързо придвижване до центъра. На запад се простира до бул. Панчо Владигеров. На север граничи с гробищен парк Бакърена фабрика, Връбница 1, Надежда 3 и Надежда 1, а на изток – със Захарна фабрика. Застрояването на квартала започва през 1914 година, като население живее предимно в къщи. Има и панелни блокове, строени в началото и средата на 90-те години. В квартала има проблеми с канализацията. На кръстовището на бул. Сливница и бул. Панчо Владигеров/ул. Обелско шосе е разположена метростанция Сливница, чрез която жителите на квартала могат бързо да стигнат до центъра на София.
Мусагеница
Мусагеница е в югоизточната част на София, като на югоизток граничи с Дървеница, на североизток с Дървенишката река и бул. Цариградско шосе, на северозапад с бул.Д-р Г. М. Димитров, а на югозапад с булевардите Свети Климент Охридски и бул. Проф. Марко Семов. В съседства се намират кварталите Младост 1, Дървеница, Студентски град и Изток. Мусагеница е изключително спокоен квартал, с големи междублокови озеленени пространства, което го прави един от предпочитаните. Изграден е предимно от панелни блокове, строени между 1970-1985 год. и затова зелените площи са повече в сравнение с останалите панелни комплекси в столицата. Преобладават панелните осем етажни блокове с външни балкони и по-високи тип ЕПК. През последните години в южната част на комплекса откъм Окръжна болница са построени няколко тухлени кооперации. Транспортното обслужване включва всички видове обществен транспорт – метро, трамваи, тролейбуси и автобуси.
Надежда
Един от най-старите квартали в София, чиято история започва с това, че през далечната 1906 той е бил просто една махала, след това село и през 1936 вече се превръща в квартал. Името е дадено от първите заселници в чест на най-малката сестра на Цар Борис III – княгиня Надежда. Той е един от по-големите квартали на столицата и се намира в северозападната й част. От източната си страна кварталът граничи с Толстой, от северната страна граничи със Свобода, Илиянци и със Северният парк, на запад с Обеля. Надежда е далеч от центъра, но вече чрез метрото се свързва изключително добре с него. Комплексът е разположен на площ от 19 300 дка, има над 80 000 души население и четири микрорайона.Мястото стана много комуникативно без да е загубило предимствата си – зелени площи, спокойни улици, особено в по-вътрешните части с много дървета. Наблизо са Северен парк и стадион Локомотив. Районът има добра инфраструктура, строителството е предимно панелно, има и ЕПК и ново тухлено строителство, но последното е твърде ограничено. Транспортното обслужване освен метро, включва няколко автобусни линии и една трамвайна за един от микрорайоните.
Да купиш недвижимост в София е доходоносна инвестиция в качеството на живот и финансовото бъдеще. Градът предлага уникални възможности за тези, които търсят дом в столицата, апартамент в центъра или жилище за отдаване под наем.
